Ново
Концерт - За всички семейства и бъдещи семейства! Музика! Танци!
Здравейте, приятели!
Вие си спомняте първия брой на вестник „Зорница“ от 20.12.2001 година.
Започнахме вестника като притурка на руския вестник „Монреал-Торонто“.
Бяхме им на гости до 15-ти брой на в-к „Зорница“.
Те ни помогнаха за стартирането на нашия български вестник, (20.12.2001)
както и за Откриването на Българското ни училище (под наем) в руския колеж „Нютон“, (03.03.2002)
както и за Първите ни срещи (безплатно) за организиране на Българска Църква в Руската Църква на „Papineau“ и сърдечни благодарности на отец Александър!, (06.04.2002)
както и за репетиции на Танцовия ни състав" Зорница“ пак в руската Църква (безплатно -от дек.2001) - отново със съдействието на отец Александър!
Съдействието за зали за Концертната ни дейност беше от страна на канадска пианистка ( започнахме с Георги Христов -05.12.2001 зала в École De Musique Vincent D'Indy).
За да изкажем нашата благодарност към в-к "Монреал-Торонто" за безкористното им съдействие за всички необходими контакти -
мястото на тяхната реклама остава запазено завинаги в нашия вестник "Зорница".
А от този 16-ти брой, вестник “Зорница“ излиза самостоятелно.
И защо решихме първият български вестник в Монреал да се казва „Зорница“? – това е първата звезда, която виждаме привечер –
като първа Възрожденска дейност на център „Зорница“ в Монреал –
само за първите ни 3 месеца в Монреал, ние поставихме основите на всички важни български гнезда –
Бълг. У-ще, Бълг. Вестник, Бълг. Църква, Бълг. Концерти и останалите придружаващи дейности.
А звездата „Зорница“ е и тази, която остава последна до сутринта, като си пожелахме тя да бъде символ на Надеждата!
И първите думи, идеята, с която започнахме вестника:
„... Освен да предоставя информация, да бъде и една връзка между всички българи в Монреал. ...
Да се съюзим, да направим българско ядро, едно българско семейство, тук, в Монреал, за да ни е по-леко, когато минаваме през трудности...
Мисля, че във всеки го има това желание! Нека го освободим! Нека бъдем задружни и да направим каквото можем заедно! –
Защо не и Българска църква, Българско училище и заедно да се събираме и веселим с нашите Български певци, които будят в нас Българското и ни зареждат с нови сили! ...“
Това беше нашето искрено българско желание и български ентусиазъм, които заразиха много българи и много от тях се включиха - помогнаха от сърце за създаването
на Българския вестник „Зорница“, Българското училище „Св. Св. Кирил и Методий“, на Българска църква в Монреал и на Концертите на българските ни певци...
И много положителен елемент е, че предадохме тази Възрожденска зараза и по другите канадски и американски градове, които бяха щастливи, че ще има с кого да работят съвместно за Българската Идея!
Знаем, че е трудно само с една думичка „Благодаря!“ да успеем да изразим цялата благодарност към тези сърцати българи, но знаем, че всяко добро се награждава!
И нека този 16-ти брой на нашия вестник - Първи брой, в който „Зорница“ излиза самостоятелно, да бъде посветен на всички тях с най-добри пожелания!
Всички знаем, че за тази почти година, всички ние положихме големи усилия, за да осъществим Българската идея.
Имаше и хора, които не вярваха, че всичко това може да се осъществи.
Имаше и хора, които се противопоставиха на тази идея.
Но ние вярваме в Доброто и продължаваме!
И отново, както в първия брой, така и сега, в шестнадесетия, мога да кажа, че със сигурност за някои хора съм прекалена ентусиастка!
Но аз все още мисля,
че ако имаме повече Съзидателен дух у нас, повече Увереност и най-вече Желание, можем да Заразяваме и другите около нас с Ентусиазъм, Оптимизъм и Сили!
И аз искрено вярвам, че в сърцето на всеки човек се крие Добрината и Съзидателния дух!
И искрено се надявам да успеем всички заедно да открием и докоснем тънката струна, която трябва да зазвъни в сърцата ни, да ги събуди и да покажем най-Доброто от себе си!
Това същото желание живее и сега, и пулсира в българските ни сърца,
заради което продължаваме да издаваме вестник „Зорница“ и всички останали дейности с първия Възрожденски Ентусиазъм!
Драги читатели!
Желаем Ви приятно четене и приятни мигове с вестник „Зорница“!
Текст на Ива Беличка, с допълнения - Вестник „Зорница, N: 16 от 05/11/2002
******************************************
Kогато пристигнахме с моето семейство в Монреал, установихме в Септември 2001, че в последните десетина години, връзката между българите в града се беше поразкъсала. Предложих на председател на Българско Дружество да организираме концерт на Ваня Костова, предложих и един български журналист, живеещ в Монреал, да направим български вестник, но те отказаха – може би хората просто не вярваха, че нещо ще се получи.
"Няма хора! - Няма пари! - Забрави!" - цитат.
Но тъй като имахме огромното желание да запазим Българския си дух, а аз обичам от сърце да се занимавам с организационна дейност (това са мои детски мечти),
моят съпруг ме подкрепи с всичко, с което можа - технически, финансово, морално.
Бяхме невероятен Комплект - аз - организаторската, той - техническата мисъл!
Бяхме двамата рамо до рамо - през тръни и зелени полянки - заедно с децата ни!
Тази възрожденска дейност беше част от нашето семейно ежедневние, част от нашето мислене и доставящи радост и удовлетворение ангажименти!
Осъществяването на Концертите, Вестника, Българското Училище, както и на Българска Библиотека и Детски Изложби-Конкурси-Курсове, на първата Дискотека, първите стъпки за създаване на Българска Църква...
Каква беше тайната? Няма тайна! Нашето огромно желание и любовта, която ни крепеше беше всичко.
Започвайки септември 2001 г. тази дейност,
първите прояви бяха
на 05.12.2001, когато гостува Георги Христов,
на 16.12.2001 – Ваня Костова,
на 20.12.2001 - първият брой на вестника
на 03.03.2002 – откриването на българското училище,
на 06.04.2002 - първата среща с българи от Монреал, желаещи да участват в създаването на Българска църква.
За първите две години нашият културен център “Зорница” е организирал
51 български събития (концерти, културни и социални мероприятия),
за което помогна и нашият верен помощник - вестник “Зорница”,
защото сполучливо направи Връзката между българите в Монреал, запали ги с Ентусиазъм и Вяра и остава верен до последно на идеята си!
Аз знам, звуча много ентусиазирано и патетично, но това чувствам със сърцето си, това казват и словата ми!
Смятам, че нашият екип може да се гордее напълно заслужено с това, което е постигнал за тези първи 2 години.
Успяхме да докоснем много сърца, да предизвикаме много усмивки и да запалим отново една българска искра на надеждата и то не само в Монреал!
Получихме много удари, но и много любов и благодарност!
Това ни стига.
Пожелавам на всички българи,
които имат желание да поддържат българския дух, където и да се намират сега, в този момент,
да бъдат самите себе си, да бъдат по-смели оптимисти!
Ива Беличка
*********************************************************************************************************************************************
ПЪРВАТА СТАТИЯ В БРОЙ N: 1 на вестник "Зорница"
20.12.2001г., Монреал
ЗДРАВЕЙТЕ на всички българи в Монреал!
Това е Първият брой на българският вестник “Зорница”, който ще излиза като притурка към руският вестник “Монреал-Торонто”.
Започваме с 2 страници, надяваме се постепенно да можем да ги увеличаваме.
Зорница е първата звезда, която виждаме привечер и тази, която остава последна до сутринта.
Нека Зорница бъде символ на Надежда и Светлина, която блещука в далечината...
Бихме искали българският вестник “Зорница” освен да предостави информация, да бъде и една връзка между всички българи в Монреал.
Нека се опитаме да се съюзим, да направим едно българско ядро, едно българско семейство,
тук, в Монреал и Канада, за да ни е по-леко, когато минаваме през трудности, за да бъдем заедно в радости и неволи!
Знам, че за някои съм прекалена ентусиастка, но мисля, че ако човек има желание, трябва, длъжен е да опита!
И ако имаме повече Дух у нас, повече Увереност и най-вече Желание, можем да заразяваме и другите около нас с Ентусиазъм, Оптимизъм и Сили.
Това е най-малкото, което човек може да получи от близки и сънародници – да получи не само информация, но и разбиране, морална подкрепа.
Нека покажем Добротата, Човечността, която се крие във всеки човек, нека те да бъдат нашия предпазен щит.
Осъзнавам, че звуча прекалено поетично и ентусиазирано, но понякога, може би, точно това е необходимо...
Каквото можем – нека направим заедно!
Хубаво е, когато човек знае , че не е сам!
Мисля, че във всеки от нас го има това желание, нека го освободим, нека бъдем задружни и да осъществим връзката между нас в този град - Монреал.
Да направим каквото можем заедно- защо не и Българска Църква, защо не и Българско Училище за нашите деца в съботните дни и заедно да се събираме и да се веселим с нашите Български Певци, които успяват да възпламенят в нас Българското и да ни заредят с нови сили!
Достатъчно е човек, дори и неволно, да се замисли над това, да се прокрадне в съзнанието ни,
и то ще изплува точно в подходящият момент!
Надявам се!
Вярвам!
И нека всичко, което правим с Желание и Любов -
да зарежда Доброто и Човешкото в нас,
да подхранва и Българските ни корени,
независимо къде се намираме!
20.12.2001, Монреал
****************
Времето лети неусетно, но когато става дума за първа година на български вестник в чужбина, този срок не е никак малък.
През тази година вестник “Зорница” намери своя специфичен облик, отразяващ мислите и вълненията на сънародниците в Канада,
желанието за взаимопомощ и споделяне на българските радости и тревоги.
Нека и занапред “Зорница” присъства ярко и правдиво в живота на българската общност в Монреал и Канада!
За много години!
Отава, 1 декември 2002 г.
Поздравление от Българското Посолство в Канада
Честит двегодишен юбилей на популярния вече не само в Монреал,
но и други градове на Канада вестник “Зорница”!
Вярвам, че за всички сънародници в Канада е особено полезно да имат печатен форум,
отразяващ мислите и вълненията им, желанието за поддържане на връзка с Родината,
споделяне на българските радости и тревоги.
Нека и занапред “Зорница” присъства
ярко и правдиво в живота на българската общност в Монреал и Канада!
За много години!
Отава, 8 декември 2003 г.
Дороги е друзья! Поздравляем вас со второй годовщиной газеты!
Пусть ваша «Зорница» также ярко светит для ваших читателей.
Желаем вам добра, здоровья и успехов в вашем нелегком газетном деле.
20.12.2003, Монреал
**********************************************************
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Министър -Председател
София, 10 декември, 2004 г.
ДО
КАНАДСКО-БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР
и в. „ЗОРНИЦА“ Монреал
Драги сънародници, С тези няколко реда, искам да пожелая на всички българи в Канада, добро здраве, лично щастие и професионални успехи през Новата година!
Писмото, което ми изпратихте, силно ме трогна.
Независимо къде живеем, всички ние сме горди, че сме българи.
И аз като Вас знам колко силна е любовта към Родината, независимо от голямото разстояние, което ни дели от нея.
Вярвам, че Вашите инициативи укрепват и повдигат българския дух и съхраняват за поколенията традициите и ценностите на народа ни.
Убеден съм, че вестникът Ви също допринася за съхранението на българската идентичност на живеещите в Канада наши сънародници.
Вярвам, че читателите на в. „Зорница“ ще носят и занапред в сърцата си България!
СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ
Щастлива и успешна 2005 година!
ПОЛУЧЕН МЕДАЛ от МОН-България
и Официално ПОЗДРАВЛЕНИЕ от Кметсвото на Монреал
Медал, получен от Министерството на образованието и науката за усилия за запазване на българските корени, дух и култура -
връчен на Годишното Училищно Тържество на 24.05.2005 г. от Временно Упр. Посолството на България
Официално поздравление на същото Тържество в зала на колеж Бребьов и от г-н Марсел Трамбле - Kметски съветник, отговарящ за междукултурните отношения и др. отговорни постове
