Концерт на Георги Христов
На 05.12.2001,
в Монреал,
положихме началото на една хубава традиция.
За първи път от години насам,
българите в Монтреал,
имаха щастието да се срещнат на живо
с българска родна звезда,
Георги Христов !
Разкривайки цялата радост и болка
на човешката душа,
Георги изпълни всички свои хитове
с любов и себераздаване,
а публиката плачеше и припяваше
през цялото време.
Получи се онази вълшебна атмосфера,
която трудно се забравя…
В края на концерта,
голяма част от публиката,
и млади и стари,
наобиколиха сцената,
сграбчиха ръцете на Георги Христов
и организаторите Ива и Тома Белички,
и плачейки, благодариха
за подарените чудесни български мигове,
липсващи им години наред!
Някои от тях живееха в Монреал от 20-30 год….
Някои от тях споделиха,
че отдавна не са чували българска реч, българска музика
и се чувстват и странно, и приятно в зала,
изпълнена с български смях и глъч.
… Ето още една причина, поради която концертът на Г.Христов
беше така силно емоционален и дълбоко преживяване за всички…
Таня Димова, Монреал
Имало едно време една жена, бедна като църковна мишка. Родила син, и много искала той като порасне да бъде здрав, богат, щастлив и да преуспее в живота. Повикала бедната майчица три орисници и ги помолила така да нарекат чедото й, че да има много здраве и пари, чак до старини.
Речено, сторено. Първата го орисала да бъде здрав, хубав мъж, сърцата на момите да владее. Втората го орисала да е умен. Третата му дала Глас, та като запее, всичко живо чак да онемее. Сърцата хорски с любов да стопля, мъката с песента си да прогонва. Като разбрала бедната женица що са орисници орисали, не могла да повярва на хубавините и заплакала. Плакала три дни и три нощи. Като чули плача й през десет планини и морета, феите долетели и тихо приседнали до съкрушената майка и занареждали: “Почакай бедна майчице, нека да порасне, пък ще видиш какво чудо сме сторили…”
Чакала майката, чакала, кураж не й липсвал, българска майка била. И ето, че синът станал умен, хубав и запял: ”Майчице, майчице…”. Така пеел, че младо и старо онемело. Гласът му през океани и морета се носел. Песента му по далечни страни летяла и чак до Канада стигнала. Дойде и до Монреал да ни донесе любовта от родния край, омаята на Родопските песни и звуци….
Ако някой ми казал преди 14 години,
че ще дойде ден,
в който ще имам възможност тук, в Монреал,
през десет планини и морета, така далече от България,
да видя и чуя нашия любимец,
Георги Христов,
щях да мисля, че е шега.
И както мислехме повечето хора,
дошли в залата на неговия концерт,
не вярвахме на очите си, докато не се появи на сцената…
Запя и ни омагъоса с гласа си.
И аз, която вече съм на 38 години, заплаках.
Беше вълшебна вечер, невероятна.
Вечер, в която бяхме горди,
че тук можем да видим един
от нашите най-добри естрадни изпълнители.
И както казва народът ни, “повлече крак”
и след него имахме прекрасни мигове
с много други наши звезди и творци.
Но, тази първа вечер с Георги и само с него, можеше да се отворят душите и сърцата на всички ни към неща, които са толкова отдалечени от настоящия ни живот.
Благодарим на Ива и Тома Белички за този незабравим миг, за този прекрасен старт на Българското изкуство и култура тук, далеч от родината ни.
Благодарим Ви, Ива и Тома,
че имахме възможността да се докоснем до музиката,
която така обичаме…
Таня и Милчо
Димови,
Монреал
Здравей, Ива!
Нямах търпение и още тази сутрин
седнах да напиша този емаил,
за да споделя нашите преживявания от концерта снощи!
Нашата групичка си прекарахме вечерта СТРАХОТНО,
така се развеселихме, че когато свърши концерта,
просто ни се доплака.
Сякаш това беше само един сън, а не реалност!
Благодариме на теб и Тома за тази незабравима вечер, а също така благодариме и на Георги Христов,
че ни дари с много веселие
и ни върна там, откъдето идваме
и макар, че сме толкова далече от България,
снощи се почувствахме отново там,
сред близки и приятели, които тук много ни липсват.
Благодарим Ви!
Невена Бардарова,
6.12.2001,
Монреал
