1 ЕТАП
брой N: 1
20.12.2001 г.
вестник "Зорница" излезе само на
***********
ПЪРВАТА СТАТИЯ
В БРОЙ N: 1 на вестник "Зорница"
20.12.2001г., Монреал
ЗДРАВЕЙТЕ на всички българи в Монреал!
Това е Първият брой на българският вестник “Зорница”, който ще излиза като притурка към руският вестник “Монреал-Торонто”.
Започваме с 2 страници, надяваме се постепенно да можем да ги увеличаваме.
Зорница е първата звезда, която виждаме привечер и тази, която остава последна до сутринта.
Нека Зорница бъде символ на Надежда и Светлина, която блещука в далечината...
Бихме искали българският вестник “Зорница” освен да предостави информация, да бъде и една връзка между всички българи в Монреал.
Нека се опитаме да се съюзим, да направим едно българско ядро, едно българско семейство,
тук, в Монреал и Канада, за да ни е по-леко, когато минаваме през трудности, за да бъдем заедно в радости и неволи!
Знам, че за някои съм прекалена ентусиастка, но мисля, че ако човек има желание, трябва, длъжен е да опита!
И ако имаме повече Дух у нас, повече Увереност и най-вече Желание, можем да заразяваме и другите около нас с Ентусиазъм, Оптимизъм и Сили.
Това е най-малкото, което човек може да получи от близки и сънародници – да получи не само информация, но и разбиране, морална подкрепа.
Нека покажем Добротата, Човечността, която се крие във всеки човек, нека те да бъдат нашия предпазен щит.
Осъзнавам, че звуча прекалено поетично и ентусиазирано, но понякога, може би, точно това е необходимо...
Каквото можем – нека направим заедно!
Хубаво е, когато човек знае , че не е сам!
Мисля, че във всеки от нас го има това желание, нека го освободим, нека бъдем задружни и да осъществим връзката между нас в този град - Монреал.
Да направим каквото можем заедно- защо не и Българска Църква, защо не и Българско Училище за нашите деца в съботните дни и заедно да се събираме и да се веселим с нашите Български Певци, които успяват да възпламенят в нас Българското и да ни заредят с нови сили!
Достатъчно е човек, дори и неволно, да се замисли над това, да се прокрадне в съзнанието ни,
и то ще изплува точно в подходящият момент!
Надявам се!
Вярвам!
И нека всичко, което правим с Желание и Любов -
да зарежда Доброто и Човешкото в нас,
да подхранва и Българските ни корени,
независимо къде се намираме!
Ива Беличка
20.12.2001, Монреал
